4 min reading
Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е скривала, когато всичко в нас е накъсано и на хиляди парчета, как ни е приютявала, когато сме сами. Модерните неща по чужда мярка, ни отдалечават от самите нас, правят ни безволеви и примирени и накрая...оставаме голи пред съвестта си, пред себе си и пред голата истина. Единствено истината, никога няма да се присмее на тази наша голота, а дори напротив - ще върне като топла наметка тази наша кожа, която доброволно сме захвърлили някога. Тогава, познатата топлина, ще ни насълзи и разтърси, а дрехите, които не са по мярка за душата ни, ще се превърнат в прах...
Кирето, 12.11.2018 г. Бургас
Понякога лошите мисли в главата на човека, приличат на глутница вражески подводници, които дебнат, да торп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up