Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдят две четиринадесетгодишни девойки, които убили по особено жесток начин своя съученичка. Едното от обвинените момичета показало в съда бележника си, за да докаже със своите шестици, че е умно и трудолюбиво дете. С пострадалата си в Кербала глава мисля, че човек, способен да извърши убийство, е по-добре да бъде глупав, за да не съумее да планира престъплението си. Всъщност не е ли най-важно възпитанието на хората? Образование без добродетелност и внимателно отношение към заобикалящите е като изгнило дърво, което всеки момент може да рухне…
Като се ровех из книгите в библиотеката, намерих една, в която бяха събрани мисли на видни личности. Казаното от американския религиозен проповедник и писа ...