Едър и солиден човек беше господин Анатоли Панов, той пълнееше наистина, но не беше въздебел. Намираше се в най-мъжка възраст, с размах и увереност, които позволяваха да му се довериш. Той носеше костюми, направени специално за него. На шивача си бе заръчал да шие дреха малко над калъпа му.
Навремето беше слабичък. Започнал беше като чирак при един търговец в София. Търговецът беше опитен; беше закупил апартамент на пъпа на столицата и го беше превърнал в офис. Там имаше телефон, факсово устройство, компютри и секции с папки и класьори. В този апартамент търговецът приемаше клиентите си и сключваше сделки с тях. Холът беше неговият кабинет, с масивен дъбов паркет на вълни, голямо ъглово бюро в единия край и квадратна делова маса в другия. В по-малкото помещение, от другата страна на вестибюла, бяха бюрата на миноритарния съдружник, на секретарката и неговото, на чирака Анатоли. Имаше кухничка с кафемашина, там Анатоли или секретарката приготвяха кафе за гостите. Миноритарният, вече към ...