Можем ли да обичаме? И знаем ли как да изразяваме любовта си? Защо, вместо да пишем любовни писма, идващи право от сърцето, цитираме банални балади в скайпа си? Защо ни е по-лесно да напишем в някой форум "Обичам те, мило!", отколкото да докажем това?
Че мрежата отдавна е станала най-(без)полезната и обсебваща част от живота ни, е ясно. Но нима там трябва да изживяваме и връзките си? Защо ни е по-лесно да чатим до 3 през нощта с възлюбения си под чуждо име, отколкото да отидем при него и да се представим? Защо ни е по-лесно да се разкрием пред гаджето си в мрежата, отколкото в един чист и откровен разговор, взирайки се в звездите? Май нашето поколение не знае силата на казаното в очите...
Започваме, изживяваме и прекратяваме връзки в скайп, а не познаваме истинските приятели. Когато бях на 14, си говорехме до къъъсно пред блока - чак докато родителите ни притеснено не слизаха да ни напомнят колко е часът и че е опасно да стоим навън сами. Днешните родители са спокойни, че децата им са ...