"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и от нещо друго... Искаше ù се да заплаче, да изплаче цялата мъка и обида...
Но ето, звънецът звънна. Тя избърса сълзите си, стана и отвори вратата с усмивка.