"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления и тем подобни. Бедният човек се чувстваше богат, защото за първи път той можеше да си купи месо. Интересно...
Всъщност не толкова. В днешно време през месец се случваше да отворят нов магазин в града и през месец "стадото" хора беше подкарвано от "кучетата" реклами и "овчарят" телевизор към "невероятно" евтините бири, хляб, зрелища и тем подобни.
Всеки си проправяше път с псувни и викове, понякога и юмруци, и когато стигнеше най-накрая желания щанд, осъзнаваше безсмислието на всичко. В крайна сметка щандът беше опразнен. Ужас...
Но това не е само проявлението на еднаквостта. Хората в днешно време са еднакви. Въпреки че минаха тридесет години от падането на комунизма, се постигна това желано ...