1 min reading
Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не си тук, а си някъде си... След време ще те видя. (ах, винаги с това време - даже не зная защо хората казват, че времето лекува след като не е така... ) Пращам ти звездичка! Тази вечер над квартала са много, може би утре ще е слънчево и ще имам още един слънчев мотив за усмивка. Харесва ми, когато над нас блестят звезди, малко фантастично е. Мислиш ли? - Хах, не Вярвам! Харесва ми, когато откривам мотива си за желание в тебе. Защото ме объркваш, обръщам се на 360 градуса поне, завъртам се стотици пъти около себе си и пак не мога да обходя правилно орбитата си. Караш ме да се чувствам друга, караш ме да се чувствам себе си, в твоите мотиви. Харесва ми всеки път, когато си спомям за "едно време" ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up