Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не си тук, а си някъде си... След време ще те видя. (ах, винаги с това време - даже не зная защо хората казват, че времето лекува след като не е така... ) Пращам ти звездичка! Тази вечер над квартала са много, може би утре ще е слънчево и ще имам още един слънчев мотив за усмивка. Харесва ми, когато над нас блестят звезди, малко фантастично е. Мислиш ли? - Хах, не Вярвам! Харесва ми, когато откривам мотива си за желание в тебе. Защото ме объркваш, обръщам се на 360 градуса поне, завъртам се стотици пъти около себе си и пак не мога да обходя правилно орбитата си. Караш ме да се чувствам друга, караш ме да се чувствам себе си, в твоите мотиви. Харесва ми всеки път, когато си спомям за "едно време" ...