Някога отдавна, в най-обикновено ателие, погрешка била създадена една средностатистическа картина. Мислела си тя, че живее, а всъщност просто си съществувала. Била млада, неопитна и наивна, и вероятно малко глупава. Но не чак толкова, че да не вижда колко е несъвършена. Не се харесвала картината, ама никак. Иначе си била доста шарена и създавала добро настроение, но се чувствала някак различна.
Отлежавала тя в ателието и се къпела в задоволство от възхитените погледи на оглеждащите я. Но тъй като не била чак толкова глупава, скоро й светнало, че ярките багри не са всичко в една картина. Е, само в началото, колкото да привлече внимание. Щото с времето цветовете избледняват. А за всяка уважаваща себе си картина, е важно да изпраща послания, да предизвиква настроения, чувства, емоции...
Случило се така, че по някое време отнесли нашата млада красавица в една галерия. Там тя решила да се вглежда внимателно в очите и лицата на наблюдаващите я, за да се научи да бъде по- добра, а защо не - д ...