Свих се в дъното на коридора уплашен от мислите си. Странно или страшно? Опитвам да намеря себе си, но намирам друго... другото, което не ти дава нищо, а просто те плаши. Уплашен няма да стигнеш никъде. Страхът провокира и атрофира съзнанието ти. Инвалиди подвластни на душата и емоциите си... Няма да разберем себе си и вселената, ако мълчим. Говорете моля!