"Ще полудея, ще полудея, ще полудея!" -
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като платно, не издаваше дори
една емоция...
Мислеше единствено за това как да задоволи глада си... не какъв да е глад, а глад за светлина.
Пушеше нервно цигара, а свещта срещу нея обираше дима...
В стаята й, както винаги, цареше хаос , но не само там... беше го разляла в мислите си, душата си, сърцето си...
Той я следваще непрестанно...
Понякога в нея се събуждаха още личности... често спореха... едната беше подвластна на чувствата, а другата - на разума,
третата - на егоизма, четвъртата - на съвестта...
Тя беше като хамелеон... често менеше настроенията си: ту се смееше, ту плачеше... ...