Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя смяташе това за красиво, както всъщност мислеше и сама за себе си (няма какво да се лъжем ).
Лъжеше още от малка. Родителите си, за това къде ходи, какво прави, с кого е..
Когато се омъжи започна да лъже и съпруга си, че няма любовник, а любовника, че няма съпруг. Наричаше го лавиране.
Лъжеше и приятелите си. Постепенно лъгането ѝ се превърна в патология. Лъжеше всички, просто така, за спорта.
Може би само, това че се мислеше за красива донякъде не беше лъжа, освен ако не си направите труда да вникнете в сама ѝ същност...на лъжа!
Самозалъгваше и себе си, докато един ден случайно или не, стоейки пред огледалото ( тя обичаше да се съзерцава) не забеляза, че нещо у нея се бе променило.
ТЯ - голя ...