Театралната трупа празнуваше. Преди час бе дошла радостната вест, че са наети за двайсет представления в Съединените щати. Заплащането щеше да е отлично. Единственото им притеснение бе, че разполагаха само със седмица време за репетиции на английски.
Никой не си позволи да пие повече от чаша вино, защото след няколко часа щеше да е последното им представление в България. Седмината млади мъже и жени бяха отговорни артисти. Знаеха че работата изисква жертви. Турнето в Съединените щати със сигурност щеше да е върхът в кариерата им.
– Хей! – провикна се синеокият красавец Теодор. – Какво ще кажете да отложим представлението? Няма смисъл да си губим времето тук. Бездруго сме разконцентрирани, мислите ни са… знаете къде.
– Да. Хубаво е да отпразнуваме новината подобаващо – обади се Милена.
– Хората са си платили. Не бива да ги разочароваме – възрази Стела. – Не можем просто така…
– Ще кажем, че някой от трупата е болен. Какво толкова? – настоя Теодор.
– Не е професионално това. Аз съм против ...