Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък беше животът му, но му тежаха както и съчувствените погледи на малцината негови приятели, така и презрителното безразличие на немалка част от съселяните му и сякаш с наближаването на края на този деветнадесети век, вече нямаше какво повече да очаква от живота. Господ му беше свидетел, че с всички сили се беше опитвал да разработи малката си фермица, но очевидно не му било писано; малкото животни не можеха да му дадат възможността да развие стопанството, заради нищожните му доходи банките отказваха да му отпуснат заем, който би му позволил да стъпи на крака, не можеше да наеме помощници. Работеше сам, от сутрин до вечер, прибираше се като пребит, а жена му непрекъснато го гълчеше за това, че ...