Стъкло.

     „Искам да съм прозорец.”

      Мхм. Хората винаги си отиват.

      Дървена рамка.

      „Искам да ми сложат алуминиева дограма.”

      Без завеси, за да влиза мрака.

       „Искам да ми сложат и щори.”

      Не мога да се радвам вече така. Като дете.

      Наболелият проблем е всъщност... безчувствеността. Искам да мога да обичам.

      „Искам да съм прозорец.”

       А аз искам да съм слънчоглед. Ако ти бъдеш моя прозорец, през който да минават лъчите на слънцето.

      Искам слънце. За пръв път в живота си.

      Това, от което се страхуваме, ни прави по-силни.

     „С алуминиева дограма.”

     Мхм. Здрава, лека и удобна. Като теб.

    „И щори.”

    За да крият моята болка. От това, в което съм се превърнала.

    „Искам да съм прозорец.”

    За да отразяваш образа ми и да ме обичаш. Нали?

    Не. Разбира се.

    „С алуминиева дограма.”

    Бяла като прясно мляко. Аз го обичам студено и направо от кутията. Рано сутрин. Вместо кафе. Вместо отрова, искам просто прегръдка. Дори да няма чувства.

     „И щори.”

      За да ме пазиш от тишината. И от хората. За да бъда слънчогледът, разцъфнал под светлината ти и обърнал гордо лице към усмивката ти.

       А дали мога?...