Част 25
Светлината от помещението с хранителните запаси отново ги заслепи. Двамата седяха на пода и дишаха тежко. Вече изтрезнялата Чарлолета прошепна на Кольо:
- Много ми се ходи до... – Кольо я разбра, погледна я с Разбиране и се изправи. Намери някаква голяма купа и, ѝ я подаде.
- Отиди в другия ъгъл, няма да гледам. – каза той. - После и аз ще отида!
Тя го погледна засрамено, но нуждата я притискаше. Когато и двамата се облекчиха, решиха да хапнат пак малко.
- Време е да опиташ с тази стена! - посочи момичето една от стените.
- Не знам дали има смисъл? – каза отчаяно Кольо, който покри лицето си с ръце. – Ако сме в космоса, няма как да се върнем.
Отчаянието се бе загнездило в Кольо. Очите му се бяха насълзили. До одеве хладнокръвния мъж сега изглеждаше като малко дете с размерите на възрастен.
- Ей... – поде плахо и нежно Чарлолета, виждайки състоянието на единствения човек на нейна страна на това отвратително място. – Ти, ще се справиш, аз вярвам в теб. Ти ни измъкна от онова труп ...