Порядъчен безпорядък царуваше в душата ми тогава. С тенекиена корона и дървен жезъл, пред моето объркване език оплезил, той - хаосът - преглъщаше тежко, тежките мисли и се давеше пиянски в тихите води на моите мечти.
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на злото пукна се мръсният мехур. И от раната смрадлива изплува стара болка и утеха. Бях нов и някак си намерих старите доспехи, бях по-друг и тръгнах след успеха - да го търся с трепетни пръсти, с петна от мастило, попило в моята чисто нова душа...
   И сега като пиша, с усмивка си спомням, как свалих мръсните пердета от прозорците в моята стая и от тях си уших нови криле. Как светлината нахълта и изгони стария цар, как полетях и бях сам вече цар!
   Знай едно, приятелю добър - думите са неясни, образите прекрасни, но що значат знае само този, който за езика влачат.