Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в извънредни ваканции. От големите студове в нашето училище в Княжево все нещо се пукаше на парното и се налагаха извънредни ваканции.
Александър (Приповдигнато.): Е, тия извънредни ваканции си бяха истински подарък, който идваше със снега и големия студ. Сякаш пуснат от небето. Но не беше от Господ. Със сигурност.
Мартин: Разбира се, как? Господ отсъстваше напълно и в детските и в юношеските ни години. Тогава официално нямаше Господ.
Александър (Взима си фъстъци от купата на масичката и говори, хрупайки.): Господ дойде, така да се каже, в края на осемдесет и девета едновременно с разпадането на държавната система на социализма и неговата идеология за нямането на Господ.
Мартин: Да, бе, тогава ...