Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù устни думите се изнизваха бавно, парваха ме и безпардонно се загнездваха в зажаднялата ми - дори тръпнеща за истинска любов душица.
След тази среща, сърцето ми като проклет барабанчик напомняше, че това е жената, която съм очаквал в живота си.
И аз, като всеки друг влюбен глупак, вече тайно се надявах, че върху вълшебното брачно килимче, заедно с нея, ще пропътуваме остатъка от щастливия ни живот.
А сега съм в дома ù - в полумрака се докосваме като влюбени и нашите фантазии се множат сред горящите свещи.
Петгодишното вино, от разкошната стъкленица, вече е прогонило задръжките ни и когато ми идва редът, пускам отново с охота охлузената “любовна плоча”, украсена с поезия и житейски миниатюри. ...