Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаги по едно и също време, застава на перваза и сякаш ме изучава внимателно, вперила в мен блестящото си тъмно око. Свикнах с нея като с домашен любимец и не пропусках да нароня трохи на перваза рано сутрин, още преди да е дошла. А всъщност, никога не бях имал особена слабост нито към птиците, нито към животните.
Приех я като толкова естествена част от ежедневието си, че дори не сметнах за нужно да го казвам на приятелката си. Не знам дали приятелка в случая е подходящо за нея – може би по-скоро – момичето, с което живеех от известно време.
С нея се запознах по доста необичаен начин, но самата тя е твърде различна от всичко познато ми досега, за да мога да я вкарам в някакви рамки. Имах усещане ...