ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко, но бързо, с желание да се слее с огромното море. Тя си мислише, че то е жадно за сладост и нямаше търпение да утоли жаждата му. Тази река нямаше умора, изпиваше небето до последна капка дъжд. Искаше да прелива от вода, от много, много вода, да е мощна и постоянна. Така тя се превръщаше в безкрайно водно огледало, в което слънцето щом погледнеше, се давеше в собствената си красота. Реката изпиваше слънчевите лъчи и се багреше в златни и алени багри. Всичко се боядисваше с вълшебни цветове и заприлчваше на приказка.
На фона на огнения залез един самотен пясъчен остров по средата на реката се радваше на компанията на различни птици. Те летяха на воля и спираха своя полет върху влажния пясък. ...