***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе всичко, от което се нуждаеше. Тази необходимост от светлина и топлина бяха единствената животворна сила за нейните води, за живота, който я обитаваше.
Бялата чайка се бе прибрала при своите и бе прекарала една трудна нощ. Не можеше да се успокои от мисълта за черния гарван. Тя се опитваше да не мисли за него, искаше да мисли за слънцето, за реката, но не успя. Цялото ято чайки прекараха нощта на островчето.
По крайбрежието имаше тополи. Те преплитаха клони една в друга, прегръщайки се, и от вятъра листата им шумоляха като дребни монети, разпилявани по мраморен под. Там гарваните се чувстваха добре и прекарваха нощите си. Черният гарван след вечерния полет също се бе настанил на един тополов ...