1,2,3,4... - толкова самолети преброи Лора.
И очите ѝ се изпълниха с тъга. Кой не се върна? Дали беше нейния.
Един липсваше. Колкото и грозно да е, надяваше се да е някой друг, не Димитър...
***
Димитър кацна на "Граф Игнатиево". Скочи от Месершмита и запали цигара веднага. Това си беше обичай. Запали още една - да гори за Ванката. Лека му пръст.
- Тия щукарите са големи кретени! - кресна Димитър на командира. - Вярно е, че трябва да пикират, ама...
- Мите, не се ядосвай, те са луди глави. Я ти лети с 200 км. в час надолу към земята...
- Да, да...
Димитър изпуши половин цигара и я хвърли. Запали нова. Един немец му беше подарил табакерата си с цигари. Рядко се срещаха истински симпатизанти на нацистката кауза в България. Не германофили, а истински нацисти - има разлика.
А Димитър не беше нито едното, нито другото. Той за щастие се сражаваше за България, но малцина бяха като него - едните бяха русофили, другите германофили.
Негово Величество обичаше да се оплаква, че народа му е русофил ...