5 мин reading
Помня как, когато бях едно мъничко момченце, плажът за мен се сбираше в това да строя пясъчни замъци на брега и да нагазвам до глезените във вълните, усещайки приятната пяна по кожата си. Тогава денят ми минаваше в издигането на нови и нови пясъчни кули, които рухваха под напора на леките и бавни, но упорити и настойчиви вълни. И ги изграждах отново и отново с надеждата, че някак си те ще се превърнат в кристал и вълните няма да ги отнесат. Наивни мечти на едно 4-годишно момченце.
Постепенно пясъчните замъци изчезнаха от ума ми. Увлечен в това да плувам, да се разхождам по плажа и да оползотворя максималното няколкото дни край морето, строенето на тези мимолетни неща изчезна от списъка с крайморски забавления. Предпочитах да се гмуркам и да събирам раковини от плиткото дъно.
Днес си помислих за сегашното лято, за дъждовете и надеждите за слънчев юли и излежаване на плажа. Досетих се за пясъчните кули и случката от миналото лято. И реших да запиша този спомен, образно казано, на хартия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up