“Сутринта изветрява като бутилката вино, която забравихте отворена на купона за седемнайстият ти рожден ден. Тогава се влюби за първи път. Помниш ли? Помниш ли как света изветря и Нищото повече нямаше значение. Дали само, защото обичаше или само, защото остави очите си плътно затворени в преследването на щастието... е без значение. Опитът се гради на грешките, а грешките са много във живота на всеки. Онази бутилка обаче винаги ще стои забравена в съзнанието ти... сама и тъжна... виното в нея отдавана не става за пиене. Никой, никога няма да се сети да я затвори там в твоето съзнание - там, когато беше на седемнайсе и за първи път истински се нарани в грапавите зъбери на света.”
Тези мисли, окъпани в синьо-сиви нюанси, се пързалят, стъпили на изострените си върхове по външните страни на затворените ми в живачни балони мисли. Припомням си отминалите дни, оставяйки ги да минават свободно през мен. Лек съм като перо, а страхът от задухалият през времето вятър натрупва в душата ми купчини о ...