ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудодеен начин на онова място, където беше Той самия.
- Едва ли, млади човече. Освен, ако не си живял сред нещастниците под Бруклинския мост, където протече по-голямата част от безрадостния ми живот – слепеца определено крие нещо, но сега не бе времето, нито мястото да иска повече от него. Трябва да му се помогне и Йоши със задоволство щеше да го направи, ако не бяха забраните на Баща му. „Не смей да се разкриваш!“ викаше му и го напътстваше както се напътства подрастващ в началото на житейския си път. Според бащата описаното в Канона второ пришествие не трябва да се тълкува буквално. Земните, или по-голямата част от тях не бяха узрели за ония чудодейни промени, които щяха да унищожат стария свят. ...