ПЪКЪЛ VI
„… да, нечестивецът! Йов. За малко да се проваля с този горделивец. Добре, че се осъзнах и не го довърших. Нямаше да е справедливо. Но и Сатанаил добре ме подреди, да не види мир дано! За малко да ме накара да повярвам в думите му, че не ми бил верен. Той ти се кланя само заради благополучието си, той ще се отрече от тебе, вземи му всичко, избий децата му… и сам ще видиш, че ще се отрече от тебе…Нечестивец неден!
Но пък и аз съм бил глупав, млад и глупав! Как съм могъл така да се вържа на евтината демагогия на един слуга? И да сляза в Уз, да изморя всичките му волове и ослици, от жажда да умрат камилите му! Че даже и децата му да избия! Нещастник, десет невинни дечица. Кой от кой по-млад и красив. И какво, не се отказа от мене, не ме прокле. Не, че може, но не се и опита. Още тогава трябваше да разбера, че е праведник…
Но пустото му състезание, и то с кого!? С един пропаднал и прокуден лъженосец. Костите му мир да не видят, а пепелта му вечно да се вее из безкрая! … накарай го ...