7 min reading
Слязох от трамвая. Навън вече беше настъпил мракът.
Поредният край. Поредният ден.
Загледах се във фаровете на трамвая. Дъжда се виждаше толкова добре заради осветлението.
Колкото и да мразех времето по това време на годината заради нечовешкия студ,не можех да не призная колко беше красиво... Всички тези малки капчици,които бързо падаха и се сливаха в едно...
Някаква жена ме бутна и ми изръмжа че не вървя... Боже,нима само аз забелязвам всичката тази красота...
Усмихнах и се и реших да тръгна, защото краката ми вече бяха премръзнали напълно и започваха да подгизват... Градът беше толкова пуст, а беше едва 7 и 40... пуст и толкова красив... някак непорочно...
Помниш ли веднъж ми каза, че София е много по красива нощем... Представих си я...
Искаше ми се да остана там завинаги и просто да гледам утихналия град.. Беше ли нужно всичко да свършва?! И да започва от начало?! Не може ли просто да остана тук и да не идва утрешния ден... И дори следващия час...
Не, не можеше.
Есента беше дошла не ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up