Nov 12, 2015, 11:54 PM

Пълнолуние от спомени (за конкурса) 

  Prose » Narratives
1258 1 11
7 min reading
Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ми е много интересно да се занимавам с него. Това ме разтоварва и обогатява. Нищо лошо не правя.
- Тари, много добре знаеш, че низшите същества са с къса продължителност на живота и ако се привържеш към него ще страдаш когато умре. Това неминуемо ще се отрази на успеха в основните дисциплини на твоето обучение.
- Мамо, погледни фукса ми: имам максимални оценки по всичко. Защо ми забраняваш единственото удоволствие, с което мога да си разтоваря напрежението.
- С теб не може да се разговаря спокойно. Накрая ще помоля баща ти да се намеси, но да знаеш, аз не съм съгласна да продължаваш да контактуваш с низши същества.
Онова незабравимо лято… Пълнолуние… Петък вечер… Наближава полунощ. Цялата к ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??