ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъде с теб и в теб!
Говорихме по Скайпа... Виждах те толкова близо и много далеч от мен. Не можех да те докосна, да сложа глава на мъжкото ти, синовно рамо, да изплача, да извикам болката си. А дали щях да го направя? Сигурно – не. Само щях да прегълтам сълзите си, а на лицето си щях да положа усмивка, за да не те притеснявам допълнително. Ти имаш достатъчно болка, която виждах в набъбналите в очите ти сълзи. Сигурно и ти искаше да положиш глава на моето майчинско рамо и да да я изплачеш, да виеш като вълк, на когото е изчезнала вълчицата заедно с малките вълчета, но мъжката ти гордост едва ли би ти позволила.
Побърза да затвориш и екрана изгасна, но аз продължавах да гледам в него и те виждах, ...