Първа глава
Това предградие не приличаше на останалите. То изобщо не можеше да се нарече така. Мястото можеше да се определи само по един начин-Ад, обитаван от нещастници, наказани да изкупват греховете си. Но какви грехове бяха извършили тези нещастници, та животът ги наказваше така жестоко. Сякаш те бяха виновни, че са се появили на тази земя. Тук хора нямаше, а само едни сенки, обречени на доживотно страдание.
Улиците тънеха в боклук, кал и мръсотия. Наоколо се носеше ужасна смрад. Всички дворове на ''къщите'' тънеха в мръсотия. Всичко тук бе тъй отблъскващо, че ако някой случайно минеше през това отблъскващо място, повече никога нямаше да се завърне. Но този заблуден човек се плашеше не толкова от състоянието на това предградие, а от неговите обитатели - ходещи мъртъвци. Едни „клетници' затворени в затвор, от който излизане няма, докато си жив. А смъртта почти винаги е за предпочитане пред вечните мъки. Тук нямаше живот само тежко пребиваване. Просто едно съществуване. Животът на т ...