Първата брачна нощ
Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно китно тракийско селце, та сега той и невестата му трябваше да издържат бая път и скрибуцане, дорде се доберат до къщи. Бяха овързали даровете в няколко бохчи, така че да пазят равновесие върху двуколката. Ама пуст късмет извадиха – тези дни дъждовни се паднаха. Локвите по мекия път се бяха оцъклили като стари свекърви и за миг не оставяха каручката на мира. Чеизът се беше наквасил и не сварваше да се отцеди – след всяко хлътване из дупките пак се оплискваше, а булката бършеше кал чак и от челото си, което вече имаше една тъничка бръчица и бе по-замислено отвсякога. „Ех, защо не послушах брат си, когато през 1944 година ме канеше с него в Италия да ида!” – тюхкаше се на ума си тя. „Сполучи човекът – ей, сега е в Канада, в Торонто, чак директор стана на фабрика за хирургическо оборудване, а аз тук газя из калищата!..” Стресна я гласът на мъжа й Паньо:
-Брей, най-после си дойдохме, Цвето!
Стигнаха до селската чешма, от която се отклоняваше нещо като път за Паньовата къща. Точно тогава магарето спря и повече не щеше да се помръдне!... Младоженците стреснато се спогледаха. Калта бе толкова дълбока, че щеше да стигне и над коленете им.
-Хайде, Марко, хайде, мойто момче, още малко зор си дай и сме си вкъщи! – женихът се опита да подкани животното, ама хич и не сполучи. Слезе, а обувките му залепнаха в калта и там си останаха. Паньо се опита да ги измъкне, но не му се удаде. Бос, той зацапа из кишата, успя да хване поводите и задърпа магарето. То така и не се помръдна. Тогава и младата булка се намеси – чевръсто завърза дългата доземи бяла рокля над коленете си, събу сватбените си обувки, слезе от двуколката и двамата с благоверния й с дружни усилия забутаха пустата „Сталинка”. Когато усети, че го подпират с колата отзад, Марко се позачуди, позачуди, пък взе да пристъпя лека–полека. Тъй след още два часа драпане най-сетне стигнаха до дома на младоженеца, изплезили езици и кални до последния косъм на главите си. Силите им стигнаха колкото набързо да нахвърлят бохчите с чеиза в стаичката, да се позамият тук-таме и когато най-сетне се изтегнаха на брачното ложе, тозчас и двамата блажено заспаха, та даже захъркаха...
Е, как няма да запомнят такава първа брачна нощ!
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Понякога много силно искаме нещо, но дали е така? Кои страни в Европа нямат нито един Нобелов лауреат?
“…при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината” - Електромагнитните вълните в свободно пространство ВИНАГИ се разпространяват със скоростта на светлината. Светлината не е нищо друго освен електромагнитни вълни (при разпространение) – вж. Максуел, Херц, Айнщайн и кванти енергия - фотони (излъчване, поглъщане, фотоефект) – вж. Айнщайн, Луй де Бройл.
Какво точно значи „електромагнитна пулсация” – това не е термин, който може да се намери употребен в съвременната сериозна литература по физика (и доста се учудвам на една известна статия)? А що се отнася до „електромагнитния импулс” при взрив (атомен или термоядрен) той е прекалено добре известен. Ако става въпрос за него, може да се поспори кой/кои точно го е регистрирал първи.
В кои немски и американски научни издания по физика има публикувани данни за това откритие?
Не отричам факти, с които не съм запознат, само начинът на поднасяне и източниците, които са цитирани в статията ми се струват доста странни (обикновено сериозните препратки се правят към научна литература - аз не видях такава). -
Как стилно и с финес...ме понапръска лекичко. Сега се чистя. Тук таме! И чакам: Втората брачна нощ!? Браво, Роси! Поздрави!
-
Чудесен разказ, Роси!Съчувствах им и се смях!С поздравления!
-
И ти си голям шегаджия, Светослав!
Наистина, може и така да се погледне, а аз съм се замъчила да се задълбочавам.
-
Е, те това е една хубава брачна нощ. Здраво спане и спокойствие.
На другия ден свежи като росни китки. К,во повече му трябвя на един младоженец. Поздравления! -
Благодаря, Ачо! Въпреки всичко, трябва да се опитваме да успеем и тук - в нашата България! Аз съм непоправим оптимист,какъвто изглежда си и ти. Чрез сатирата и надсмиването, бих желала поне малко да помогна за излизането от калта, а не обратно. Героите, които иронизирам, са ми симпатични, дори мога да кажа, че ги обичам по свой начин.
-
Длъжни сме да успеем и тук, Роси!
Иначе - тази страна на кого да я оставим...
Поздравления за силата на словото ти! -
Лили, Веска, Плами, Водолея, Илко, Елена, Николина, Сеси, Кети, Силвия, Виолета и Безжичен, благодаря за отзивите! Безжичен, имаме много способни хора, но повечето от тях са успели не в България, а в чужбина - чуждата страна им е предоставила нужните условия, а тук все са ги стъпквали. Младоженката в моя разказ си мисли:„Ех, защо не послушах брат си, когато през 1944 година ме канеше с него в Италия да ида!.. Сполучи човекът – ей, сега е в Канада, в Торонто, чак стана директор на фабрика за хирургическо оборудване, а аз тук газя из калищата!” Чел ли си за "ефекта на професор Кръстьо Кръстев, който е укротил ядрената надпревара", за физичния феномен ЕМП /електромагнитна пулсация/. Негов автор е професор Кръстьо Кръстев, който е роден на 12.07.1900 г. в Силистра, в семейство на учители. Завършил е минно инженерство в Германия и е защитил три доктората. Става професор по физика, технология и химия на мощните експлозии във Военната академия в София. На 12.08.1932 г., като сътрудник в Артилерийската лаборатория, при стрелба с тежко оръдие забелязва, че уредите показват непознато дотогава явление. Той го изследва и заключава, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината. Назовава откритото "Електромагнитна пулсация". През 1933 г. Военното министерство го награждава със златен медал за изобретението му, благодарение на което се постига точна артилерийска стрелба.Проф. Кръстев продължава работата си в Германия, заедно с Макс Планк. През 1933 г., с измервателен осцилограф се регистрира и научно се утвърждава явлението ЕМП, като немските физици го назовават "Ефектът на Кръстев". Той е строго засекретен. На 09.09.1944 г. проф. Кръстев пътува, заедно със семейството си от Словакия към България, научавайки за ставащите събития се отклонява и се озовава в Италия, оттам в Канада, в Торонто, където става директор на фабрика за хирургическо оборудване, а по-късно в САЩ, работи с други физици, където на практика се прилага откритието на проф. Кръстьо Кръстев. Има много подобни съдби на будни и умни българи. Затова може да се прочете книгата на М. Стаменов "Изобретатели".
Не съм съгласна, че си измисляме изкуствени самочувствия, имаме потенциал, но в България трябва да се създадат условия за развитието и изявата му. -
Ех, родна и не много престижна картинка... В тези случаи винаги си представям какво са постигнали нашите съседи в Европа в науките, а ние къде сме... И не трябва да си измисляме изкуствени самочувствия - просто нямаме нищо значително като народ - това е грубата, реална и жалка истина... Може би асоциациите ми от този разказ са малко брутални, но нека да кажем нещата истински.
-
Много образност има в разказа ти...
-
Браво Роси!
-
Великолепен разказ - къс, стегнат и чисто написан, смях се от сърце, толкова е въздействащо, поздравявам те!
-
Благодаря ти за усмивките, Роси! Поздрави!
-
определено те усмихва
-
Посмях се .Представих си каручката.
-
На финала с усмивка и човек забравя калта!
-
Брачни неволи всякакви Поздрав, Роси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Истина е, че много силно желая най-после на нас - българите, да ни се случи нещо хубаво и да заслужим с постиженията си това мечтано добро.