ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на село. Това лято не ми беше никак скучно. Причината не беше само в магарето, което вече ми даваха да яздя сам, но и в още нещо, по скоро едно много, ама много важно нещо, което се беше появило отсреща, в къщата на стрина Мина.
Нещото беше с две руси плитчици, вързани със сини панделки, които палаво потупваха две червени бузки, между които се усмихваха пухкави розови устенца. Казваше се Марина, но аз тайничко и виках Сладката Марина. Сладката, щото прималя ми като от сладко още щом я зърнах да слиза от колата. Тъй ми прималяваше от синевата на очите, от розовината на бузките и от пухкавината на устните ù, че спрях да се храня и баба ме води при фелдшера.
Зарязах и магарето, и момчурляците от маха ...