3 min reading
Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди небесни тела сочеха към луната, а тя наблюдаваше тихо и знаеше, че така трябва да бъде.
Непосилна да променям съдбата, размених себе си за любов. Позволих си да мразя и това бе единственото, което ме направи част от света на живите. Миговете ярост ми помогнаха да осъзная, че да обичаш лудостта си, значи просто да харесваш себе си. Но пред всичко стоеше страхът някой да не ми отнеме дарбата да обичам. И страдах, само за да си напомня, че съществувам. А луната гледаше... и не проговори. Само понякога ù се искаше да отпие глътка от питието ми. Но то бе толкова сладко, че не можех да го отделя от устните си.
Попивах течността му, сякаш можех да го вкусвам вечно. Гледах бутилката с желанието да заб ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up