Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше прибрал в каменните постройки и бе затворил дървените врати зад себе си. Дори селският пазар за добитък и килими го нямаше. Смъртта витаеше наоколо и дебнеше поредната си жертва.
Силен писък раздра тишината - отново ги видя. Изцъклени, светещи, свирепи очи, които се взираха в него. Момчето застина на място, но бързо се освести и смени бяга си. Сега тичаше още по-бързо и от преди. Знаеше, че нещото е зад него, че го гони и няма да спре, докато не го сграбчи в дългите си нокти. И тогава щеше да се случи нещо наистина ужасно. Вглъбено в мисълта си, момчето стъпи накриво, спъна се в шалварите си и се пльосна за земята глухо. При удара си ожули лактите и капки кръв бързо избиха по наранената плъ ...