Първият ми Рокерски събор (Перник)
Станах рано на изпит да ходя, бързо се оправих. Имах среща с една приятелка, с която кандидатствахме заедно. В кафето тя препрочиташе оттук-оттам темите, а аз стоях замислена. Защо трябваше да ходя на изпит, който не исках да взимам: та аз не искам да съм адвокат! Защо трябва да следвам амбициите на майка ми? Това не са моите мечти, това не съм аз!
Когато излезнахме от кафето и отидохме пред университета, започнахме да чакаме. Времето минаваше тъй бавно, а моя поглед бе насочен изцяло в часовника. В момента, в който извикаха 13-та аудитория (в която бях и аз), за пореден път поглеждах часовника. Но така и не взлезнах. Оставаха 30 мин. до влака за София, а днес беше рокерския събор в Перник. Обадих се на един човек, който дори не познавах, да ме чака на гарата. От там започнаха и вълненията.
Иван (така бе името му) започна да ми дава стриктни инструкции как да се возя на мотора, макар и да знаех, той бе длъжен да ме предупреди, това е отзначение за наш ...