Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка между другото, явно не ù върви. Сега не е счупена, пукната или нещо такова, доколкото разбрах. Не съм много добре с медицинските термини на испански, но мисля, че разбрах, че докторът казва да внимавам, защото след още една травма на същото място възстановяването няма да е толкова лесно. Поглеждам го, моя Водолей. И той ме поглежда. Говорим си наум. Аз му казвам: "Чуваш ли, това се отнася за теб?". А той ме поглежда така свирепо, че сигурно съм издал някакъв звук, защото докторът попита дали ме е заболяло.
Помня първия път, когато ме удари. Живеехме заедно толкова от скоро... Още в онези моменти, когато всичко трябва да е толкова хубаво и да ти се струва, че е невъзможно да има за какво да се ск ...