10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на старицата се давеха като повреден двигател. Повдигнатата ѝ червена коса подскачаше като щастливо дете на батут при всяка нейна кашлица.
– Откога не са чистили тук... – промълви си под носа, разочарована от състоянието на училищното имущество. – Отврат...
Всичко бе покрито с пластове прах, способен да погнуси харесващия чистотата човек. Шкафовете, задушени от мръсотията, като че ли никога нямаше да възвърнат първоначалния си облик. По тях личаха петна от разлято кафе. Повърхността им бе олющена и мазна.
Госпожа Кънингам отвори прозореца, за да влезе свеж въздух в мръсната стая. Жената се загледа в грациозния полет на веселите птички. Небето приличаше на океан. Безкрайната му синева приютяваше ...