На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със завоювани на различни състезания и конкурси трофеи, заредени с голяма сантиментална стойност.
Връзката между Кевин и Рич не се вписва в категорията дядо – внук, а в син –баща. Животът казва твърдата си дума преди време, когато родителите на момчето – Джони Андерсън и Маргарет Пейнстън, губят животите си в катастрофа, причинена от пиян шофьор на тир. За щастие, Кевин не е в колата в онзи миг, но губи най-важните си хора.
Беловласият Рич извършваше един и същ ритуал всяка сутрин. Събуждане, съпроводено с изпиване на пълна чаша с ароматно кафе. Отпуснат в удобния си стол на верандата, наблюдаваше минувачите по улица ,,Галас’’, улавяйки и най-малкия симптом на промяна у тях. Мирис на нежни люлякови ...