Веднъж една малка сухоземна костенурка решила да отиде на гости на своята братовчедка морската костенурка. Тя се приготвила да тръгва и оставила ключа за къщичката си на… Опс, костенурката както знаем носи къщичката на гърба си! Tа затова не е необходимо, когатo тръгва на път да оставя ключа си на някого!
Костенурката седнала и написала върху едно изсъхнало листо писмо до мама Костенурка, татко Костенурко и всичките костенурчести братчета и сестрички. Писмото гласяло следното: „Мило мое семейство! Пиша ви, за да ви съобщя, че заминавам за морето. Не знам как изглежда то и как ще стигна до него, но обещавам да се пазя от опасни животни и да се върна живо и здраво след неизвестно за мен време! Обичам ви и ви целувам!“ Малката костенурка закачила писмото върху един шипков храст и потеглила на път.
Понеже нямала компас или географска карта костенурката тръгнала по първата изпречила ѝ се пътечка. Вървяла, вървяла и стигнала до една горска полянка. Спряла за да отдъхне и да похапне диви боро ...