2 мин reading
Бях в гимназията когато срещнах Тома Григоров . Ясно че беше стар, но ходеше изправен, косата му беше прошарена и имаше зъби . Затова си беше шок като взе да разправя как Смирненски си поръчал чаша вино, взел писалката и попълнил едно стихотворение гавра с някакво дамско списание. Точно така каза- попълнил както се попълва фиш от тотото. Без забавяния и паузи. Стихотворението било в стила на списанието но в акростих се получавала каруцарска псувня. След което взел назаем балтон и бастун и отишъл в редакцията да блъска с бастуна по бюрата, Възмутен гражданин един вид!
Само преди дни се бях мъчил с класно за Йохан и сега това! Не беше за вярване. Взех читанката и изчислих: Ако беше жив Смирненски щеше тогава да е на 74. Тъй като е главен редактор на " Кво да е" , трябва да е бил най-голям. Томата тогава е бил... Точно така на моите години сегашни!
И аз съм човек от миналия век, пътешественик във времето един вид, та възникна въпросът: Време ли ми е да разказвам? Балерината от Фоли Бержер ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up