Когато тръгнах, нямаше как да знам, че билетът ми е с направление – ад (и обратно!). Мислиш ли, че бих тръгнала просто така? При това с ентусиазъм? И с нетърпение?
О, не! Дори в цялата си импулсивност и авантюристичността на своя дух, бих се позамислила.
Ти смяташ, че адът е измислица? Някаква приумица на обществото за сплашване на хората? Може би имаш основание... Защото не ти се е случило досега да се докоснеш до него. Не те съветвам да проверяваш наяве. Никак дори! Затова ти разказвам, да знаеш. Приеми на доверие моите думи. И не си пожелавай да сравняваш тяхната достоверност чрез собствен опит! Боли!
. . .
Когато повярвах, че чудесата са живи, се почувствах принцеса. Съвсем реална! Светът сякаш бе докоснат с вълшебна пръчица и пред мен се разкриха неговите прелести. Всяко обещание се превръщаше в истина. Дотолкова, че потънах в света на измислиците. Искам да кажа, на обещаните истини.
Така тръгнах за рая... Или поне си мислех това. Не можех да повярвам, че на мен се е паднала приви ...