- Да пристъпи напред тази, която дръзне да се състезава срещу мен! Арахна! - Атина гневно изкрещя и зачака нетърпеливо отговор от жените, които се покланяха срещу нея.
Тогава жените започнаха да бутат Лина да се изправи. Лина се изплаши. Да не би да я мислеха за Арахна? Ставаше все по-странно...
- Чакайте! Аз не съм Арахна! Казвам се Лина! - крещеше девойката, но онези жени изобщо не я слушаха.
Избутаха я и тя се изправи пред самата Атина Палада. Очи в очи. Лина трепереше. Хем не можеше да повярва, че това е реалност, хем се страхуваше от гнева на богинята, който направо бликаше в момента.
Атина погледна Лина с презрение. Лека усмивка се изписа по лицето ѝ. Богинята се беше втренчила в чистите и невинни очи на девойката:
- Ти ли си тази, която се е самозабравила чак толкова, за да се качи в света на боговете и да ме предизвика на състезание по тъкачество?
- Аз... не знам какво става. Не съм Арахна, аз съм...
- Замълчи! - сряза я Атина.
- Но аз не съм Арахна!
- Да не би да се уплаши? До ...