Лина остана сама в гората. Сякаш след като Пан си отиде всички птички, пеперуди и скакалци си отидоха с него. Настъпи пълна тишина. Вятърът спря да подухва приятно и прохладно. Дърветата спряха да се поклащат. Лина имаше чувството, че дори и рекичката спря да тече. Стана зловещо тихо. Смразяващи тръпки се разляха по гърба на Лина. Време беше тя да се махне от тук. Самата гора я гонеше и Лина не мислеше да ù се противопоставя.
Изправи се, изтупа дрехите си от камъчетата и неуверено закрачи по посока на слънцето, но накъде отиваше? И тя самата не знаеше. Не знаеше абсолютно нищо за този свят...
Дори и не мислеше, че може да се озове в още някоя сцена от гръцката митология и да преживее подобна случка като тази с Атина. А какво ли щеше да стане, ако Атина я беше хванала? Всичко за Лина изглеждаше като цирк и филм на ужасите едновременно. Но тя продължаваше да ходи само напред и неусетно беше загубила неувереността си докато размишляваше. Не очакваше, че ще открие Персефона, за да разбере ...