Лина усещаше силата на морския звяр. Неземните му писъци отекваха в ушите ѝ, караха я да се разтреперва. Замахът на пипалата му я правеше още по-безпомощна. И имаше чувството, че то се е появило от дълбините само и единствено заради нея. Тя може би беше обяда му.
С неописуема скорост към Лина се стрелна едно от пипалата на съществото. Преди тя да реагира, то вече се беше омотало по нея. Сграбчило я беше в своята примка, от която нямаше излизане. Лина се опитваше да се измъкне, но безсмислената ѝ борба срещу чудовището не помогна, както и писъците.
Звярът я вдигна във въздуха. Тогава Лина осъзна какво е това същество. На пръв поглед гигантски октопод или сепия, но беше много повече от това. Това беше древногръцкият митологичен звяр Кракен.
Ужасът в очите на Лина беше неописуем. Това очевидно беше краят на нейните дни. Кракенът я понесе към устата си - идеален кръг, въоражен с няколко гигантски зъба. Лакомо набута Лина в устата си и веднага я погълна, заедно с малко солена вода...
****** ...