Олимп се тресеше. Замъкът на боговете кипеше от живот. Сякаш всички хора в околността на Олимп се бяха събрали в него и всеки вършеше нещо. Целият народ се беше събрал в най-голямото помещение на замъка-гостилницата. Обикновено почти цялата гостилница би била заета от огромна дървена маса, боядисана в златисто и винаги би имало храна на нея, но този ден масата я нямаше, за да има достатъчно пространство за хората.
Целият замък кънтеше и дори да изглежда, че няма тихо местенце в него в момента, в една стая тишината и спокойствието не отстъпваха на суматохата отвън. Чуваше се пукането на пламъците в голямата камина и чуруликането на птичките, накацали на клона до отворения прозорец. Прохладният вятър проникваше в уютната стая и внасяше още повече чувство за спокойствие.
Ледът в чашата протрака, след като мъжът, седнал край малка кръгла масичка, отпи и я остави. Мъжът, величествено изглеждащ, беше облечен в жълто и се беше унесъл в мислите си. Сякаш не беше в помещението. До него седеше ж ...