ПЪТУВАНЕ ПО СПИРАЛАТА
или
Моето духовно пътуване
Разказ
Намерих се да вися в пространството, а пред мен се рееха стройните и величествени фигури на три старици. Косите им бяха бели, на челата им имаше широки ленти, а очите им ме пробождаха като остри копия. Приличаха си като три капки вода, освен цвета на просто скроените им роби. Старицата вляво блестеше в ослепително бяло, сестра ѝ в дясно приличаше на беззвездно нощно небе, а робата на старицата в средата се приливаше в сиви нюанси между бялото и черното. Зад всяка от тях се появи мъглявина, която постепенно се оформи като тежка врата. Протегнах ръка към жената в бяло. Лицето ѝ съвсем леко трепна и тя пое ръката ми. Лентата на челото ѝ се изпъстри и аз с почуда прочетох думата „Светлина”. Старицата проговори с благ глас: „Поздравявам те! Ти избра правилният път!” и без да обръща внимание на изумлението ми постави ръце около врата ми и ме поведе в нежен танц към открехващата се врата. Пристъпихме в зала с невидими под, стени и таван. ...