11. Пътуване във времето
Обичам да сънувам хора, които съм обичала и още обичам, а съм разделена от тях чрез времето. Сънят като мост между вечността и душата ми разписва всяка вечер визата ми за поредно пътуване. Очаквам с нетърпение всяка дестинация, независимо къде ще ме отведе – в детството, младостта ми, настоящето или бъдещето.
— Пътничката е налице, влакът на времето потегля – уведомява ангелът сънната композиция и тръгваме на поредната разходка в безвремието.
Тази вечер пътувах в моята младост. Бях отново на осемнайсет, пълна с мечти и планове да завладея света на изкуството. Бях красива, имах силата да планирам смели ходове и да се опитвам да ги осъществя. Мислех, че имам много време пред себе си, за да напиша велики романи и да смая хората с тях. Ала нямах. Но не знаех това тогава.
— Трябва да се прехвърлите на другия влак – уведомява ме ангелът. – Този е само дотук.
Стоях на брега на морето. Вървях към утрото с боси крака. Гледах небето – бе чисто, без облаци, а морето свете ...