Този път няма да е литературно творение. Не е и любовна история. По никакъв начин не може да се сравни с романтичните романи на великите писатели. Нека бъде просто разказ. За мен,за него и за нас. За нашата много неочаквана среща. За Варна, за Шумен, за Бургас и за пътуванията, за да достигнем един до друг.
Точно след прибирането ми в България, бях излязла на по питие с най – близката си приятелка във Варна, която по стечение на обстоятелствата познаваше него, от Шумен. И аз просто му писах. Един ред точно! И последва едномесечна виртуална комуникация, която ме разсмиваше, натъжаваше (все пак, друго си е на живо), но ме караше да се чувствам щастлива. Докато в един момент се стигна до нашата първа среща. Неговата територия, неговите хора и аз. Но толкова много се почувствах себе си, че чак за секунда се уплаших. В първия момент в който ме видя, той просто ме прегърна. Заради някакво си обещание от моя първи ред, който му бях написала. Което нямаше как да не ме изстреля във висините на ...