… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ми. Дърветата бяха голи, изгубили своята зелена дреха, останали единствено със кадифения шал от кафеникаво-жълти листа.

   Не знаех къде отивам, вървях без път и без посока, шляех се изгубена в пространството. Търсех нещо, но не знаех къде да го намеря. Знаех какво търся, знаех точно какво търся - търсех правилния път, по който да поема. Търсех пътя на истината, на справедливостта, на доверието, но не го намирах. Забързах крачки, почти се затичах, защото усещах, че нямам повече време, че трябва да направя своя избор сега, не, не сега – веднага. Беше трудно, усещах го с всичките си сетива, тялото ми изнемощяваше, но не си позволявах да се спра. Докато най-сетне усетих, че стигнах и се запитах: "Ами сега?!" - стоях на кръстопът, стоях сама с мислите си, бях изплашена до смърт и безкрайно объркана. Що за жестока шега бе това - кръстопът без табели. Ами сега, как беше правилно да постъпя, кой е „моят” път? Свлякох се на твърдата земя, отъпкана от много като мен - хора, търсещи „своя” път, поставих ръце на коленете си и притворих очи. В мислите си се виждах като една от онези хора, усвоили изящно медитацията. Опитвах се да се концентрирам, но ми беше толкова трудно, борех се със себе си, исках да спра мислите си - пречеха ми, исках да чуя сърцето си, исках всеки удар на пулсиращото ми сърце да отекне в главата ми …

…И успях, усмивка се изписа на лицето и разтворих очи, чувствах, че са минали минути, а когато погледнах часовника, затегнал китката ми, осъзнах, че съм седяла така часове. Изправих глава и видях решението - кръстопътят го нямаше. Пред мен имаше само един път - един нов, чист и неутъпкан от другиго път и тогава усетих, че това търсех през цялото време, че това е „моят” път и правилният пътеводител към него е дълбоко скрит в тъмните кътчета на туптящото ми сърце…