На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше получил инсулт, който парализирал двата му крака. С времето говорът му се възстановяваше. Лекарите даваха надежда за краката му и му бяха препоръчали проходилка, с която да се раздвижва постепенно, с всеки ден по малко. Съпругата му се грижеше за него, като за дете. Хранеше го, миеше го, говореше и слушаше какво възрастният мъж й споделяше. Имаше търпение да разгадава всяка дума, защото той все още трудно изговаряше и подреждаше цели изречения. Имаха дъщеря, която беше омъжена в близкия град. След заболяването на баща й, младата жена си идваше всяка седмица. Тя имаше дете на годинка и бе най-голямата радост на баба и дядо.
-Хайде! Влизай! Ще дойде!
Възрастната жена стана, не искаше да противоре ...